Скинс (Skins)

     Първи сезон на Skins беше истинско явление, поне за мен. Подчертано най-любимият ми сериал към днешна дата и съм привързан към героите му като към лични приятели. Това естествено предполагаше свръхочаквания към Skins S2, което пък предполагаше разочарование. И уви, всичко мина по ред и по план. В това ревю обаче ще боравя свободно със спойлери за първи сезон. Горещо препоръчвам на всеки, който не го е гледал, да не чете текста нататък, а вместо това да поправи този огромен пропуск.

     Сезонът започва половин година след събитията от предходния. Както знаем и от онлайн екстрите, пуснати малко преди началото му, Тони е прекарал по-голямата част от това време в кома, вследствие на удара. Накрая се събужда, но вече не е същият. Сериозните неврални увреждания са го превърнали във физически и психически инвалид с огромни дупки в паметта. Ала той е решен да си върне изгубеното. Междувременно Сид и Каси са разделени от разстоянието между Бристол и Шотландия, Мишел е изгубена в несигурността си, Крис копае все по-надълбоко към дъното, Джал е самотна, Макси преследва мечтите си, а Ануар се дави в посредственост. А в цялото това меле се набутва и едно момиче със сериозни проблеми, което е влюбено в единственото момче в компанията, което не може да й отвърне по никакъв начин. Междувременно е време за последните изпити и всеки ще трябва да тръгне по своя път в живота.
     Първи епизод, комбиниращ Макси/Тони, е просто великолепен. Няколко смазващи емоционално сцени, няколко изключително майсторски заснети и доста шокиращо начало на сезона. Следват още два силни, но после качеството рязко пада и с няколко безценни изключения Skins S2 просто не додрапва до нивото на предния сезон. Сценарият сякаш няма посока и цел, случват се несвързани едно с друго събития, а героите като че ли са изгубили връзка помежду си и всичко е разбито на отделни сюжетни линии. А финалът е едновременно тъжен и все така разнопосочен.
     При все това не мога да не призная, че сезонът е претъпкан с разкошни попадения както на сценарно, така и на ситуационно и операторско ниво. Някои сцени те оставят без дъх, гениални лафове валят от всеки епизод, героите са прекрасни и прекрасно изиграни. Skins е все така невероятно силен сериал. Уви, нещо му липсва, за да е толкова силен, колкото трябваше.
     Друг съществен проблем на сезона е, че епизодите вече далеч не са толкова добре фокусирани върху героите, на които са посветени, или поне не всички. Последните три епизода например са абсолютно хомогенна маса и не можеш да кажеш "този е на еди кой си, а този – на другия". Обяснението на сценаристите за горния проблем е, че първи сезон е поставил основите и ни е запознал с героите, така че ролята на втори е да задълбочи историите им. И наистина в Skins S2 има доста повече и по-концентрирани сюжетни линии. Жалко, че това го прави толкова по-малко "skinnish" и че е свързано най-вече с "всеки да преспи с всеки".
     Ето го и списъкът:

1. Тони/Макси
2. Скеч
3. Сид
4. Мишел
5. Крис
6. Тони
7. Ефи
8. Джал
9. Каси
10. Финал

      Да, няма Ануар, не е ли това прекрасно!

     Отново няколко думи за всеки от персонажите:

      Тони (Никълъс Хоулт) вече не е водачът на групата. Той е несигурен, объркан, едва способен да се грижи за себе си. Решен да си върне изгубеното, Тони търпи огромна еволюция от началото до края на сезона и достигайки своя катарзис, се превръща в изцяло нова личност. Този сезон е почти ексклузивно концентриран върху него с безпрецедентен брой епизоди (първият – Макси/Тони; шестият – Тони; и седмият – Ефи). Тони определено не е толкова забавен, колкото беше в първи сезон, но пък е може би по-смислен като персонаж.

      Макси (Мич Хюър) започва като едва ли не новият главен герой в сериала. Първи и втори епизод (Скеч) са посветени на него. Той най-сетне получава семеен бекграунд (доста як междувпрочем) и развитие като персонаж. И отново се доказва като най-свестният, стабилен и сигурен член на групичката, но за съжаление участието му в сериала рязко спира след втори епизод. Оттам нататък появите му са общо в 10 минути за целия сериал. Което е доста тъжно, предвид, че наистина имаше много по-голям потенциал.

      Скеч (Ейми-Ефион Едуардс) е новият герой на Skins. Тя е самотно момиче, чиято майка страда от множествена склероза. Това принуждава Скеч да стои по цял ден вкъщи, за да се грижи за нея, а това пък доста е изкривило представите й за живота... и любовта. Стаята й гледа точно към отсрещния блок и стаята на Макси. И гледката на хубавото русо момче я е накарало да се влюби в него... до вманиачаване. Така че Скеч го шпионира и обсесията й води до някои доста неприятни последици. Уви, и тя, както самия Макси, практически изчезва след собствения си епизод, опропастявайки огромния потенциал на персонажа. Не, че не се появява и после, но няма никаква важна роля в сюжета.

      Сид (Майк Бейли) е горе-долу все същият галфон. Родителите му са разделени, семейните проблеми валят, а на всичкото отгоре той не е сигурен във верността на Каси, с която си комуникира единствено посредством видео-писма и чат. След като в рамките само на един епизод му се случват един куп лайна, Сид в крайна сметка... остава абсолютно същият льохман със спорадични прояви на гръбначност, какъвто е и в останалата част от сериала.

      Мишел (Ейприл Пиърсън) е инертна вулва. Това горе-долу я описва от първи до десети епизод, като ролята й е безкрайно епизодична и несъществена за сюжета, освен от гледна точка на хлипащия по нея Тони.

      Крис (Джоузеф Демпси) е новият главен герой на Skins. Ролята му става все по-голяма с напредване на сезона и той търпи доста сериозно развитие, при това в положителна насока. Поне до едно време...

      Джал (Лариса Уилсън) също се изявява много и има доста повече екранно присъствие от предния сезон. За съжаление и тя, като Сид, не се променя съществено, но в нейния случай не е и нужно. А и с нея са свързани най-драматичните моменти от сезона.

      Каси (Хана Мъри) е абсолютно опропастена като персонаж. Не, че за това няма причина, но самата причина е безмозъчно изсмукана от пръстите и като цяло Каси е едно озлобено детенце, което изобщо не знае какъв точно му е проблемът, но държи да демонстрира, че има такъв, под път и над път. Жалко наистина, предвид, че това беше може би най-интересният герой в първи сезон.

      Ануар (Дев Пател) е още по-зле, отколкото беше преди. Съмнявах се, че е възможно, но бидох агресивно опроверган. За щастие ролята му, макар и сравнително важна, е кратка, така че не се налага да го търпим много. Също така, както вече споменах, това е единственият герой във втори сезон без собствен епизод, хвала на Аллах за което.

      Ефи (Кая Скоделарио) има много по-съществено участие тук, отколкото в предния сезон. Тя играе активна роля в сюжетните линии на Тони, Мишел, Сид и Каси, а освен това вече говори, така че се развива и като персонаж. И господи, колко е красива!!!

      Няколко думи и за DVD-изданието. За съжаление то е по-слабо от това на първи сезон, като най-вече си личи липсата на онова специално внимание, посветено на това феновете да почувстват сета като правен за тях. На първо място, музиката отново е прецакана и ключови песни от сезона са заменени с други, скапвайки напълно сцените, в които са включени. На второ, липсва пълен комплект на всички онлайн екстри, а това е недопустимо, предвид колко са важни те за сериала. Няма ги The Lost Weeks (серия от девет кратки клипчета, въртящи се най-вече около болничното легло на Тони и свързващи първи с втори сезон), няма ги новите дневници (на Ануар, Скеч, Мишел, Абигейл и Крис), няма ги дори част от The Unseen Skins. Това е недопустимо и според мен щяха да спечелят много повече, ако просто бяха добавили четвърти диск, за да компенсират това, че сезонът е с епизод повече от предния, вместо да намаляват екстрите.
      За сметка на това обаче са налични The Skins Secret Party, което се появи още август миналата година, Skins Christmas Special, а също и най-добрите Unseen епизоди. Наличен е и великолепният, зашеметяващо стилен и майсторски заснет трейлър на сезона, но пък липсват всякакви други реклами, повечето от които имам свалени от интернет и наистина са страхотни.
      Това ме подсеща да кажа няколко думи за самите екстри, включително невключените в DVD-сета. Крайно разочарован съм. Не толкова от качеството им (много са силни почти всичките), а от това, че за разлика от предни сезон, тук просто не са пълен комплект. Unseen епизодите почти не са свързани с конкретни епизоди на сезона, а и не са достатъчен брой. Дневници имат грубо 1/3 от персонажите, при това по-безинтересната. Просто си личи цялостна липса на внимание към този тип съпътстващи детайли и въпреки високото качество, се създава усещане за немарливост. А при този сериал екстрите са много важни.

      И така, Skins S2 е един много, много добре направен и за съжаление съвсем обикновен сезон. Няма го духът на Skins, няма я дивата и хаотична енергия, която струеше от оригинала. Всъщност точно това е тъжното – че от незнаене какво да правят, сценаристите изгубиха живеца, който носеше първоначално сериалът. Прочее, всички актьори са освободени и вероятно трети сезон ще се върти около Ефи и нейната компания. Според сценаристите всеки два сезона щели да използват изцяло нов каст. Да видим, може пък свежото начало да върне духа. Макар и да се съмнявам.